РОЛЯТА НА ХОРМОНИТЕ В ПРОЦЕСА НА НАТРУПВАНЕ И ИЗГАРЯНЕ НА МАЗНИНИ
Знанието за ролята на хормоните в процесите на натрупване и изгаряне на мазнините, не е по-маловажно от знанието за храните, метаболизма и храносмилането. Ако няма никакво заболяване, и човек си е „нормален“, той може в определена степен да регулира и въздейства на три вида хормони, които имат основна роля за протичане на липогенезата(синтеза на мазнини) и липолизата(разграждането на мазнинте за енергия) на мазнините. Такива са инсулинът (дневен хормон с роля в синтеза на мазнините) и катехоламините с основен представител адреналинът (дневен хормон с роля в разграждането на мазнините), както и растеженият хормон (предимно нощен хормон, отделя се най-много по време на сън с роля в разграждането на мазнините). Освен инсулина, адреналина и растежният хормон има редица други хормони, които малко или много участват в описаните процеси – глюкагон, вазопресин, окситоцин, пролактин, глюкокортикоидите, и най-вече хормоните на щитовидната жлеза.
Защо е важно да се знае как действат хормоните? Хормоните, оказващи влияние върху мастната обмяна са в две основни групи – стимулиращи изгарянето на мазнините за енергия(липолизата) и потискащи изгарянето на мазнините за енергия (липолизата). Стимулиращите са също две групи – бързо стимулиращи и бавно стимулиращи. От стимулиращите хормони с бърз ефект са адреналин, норадреналин, глюкагонът, тиреотропния хормон (произвеждан от щитовидната жлеза), а с бавен – растежния хормон и глюкокортикоидите. Потискащите липолизата са представени основно от инсулина, окситоцина и някои други хармони с по-слаб или недостатъчно проучен ефект. Хормоните действат като се свързват с рецептори, които се намират по стените на мастните клетки. По тия стени има различни рецептори. Когато някой хормон се свърже със съответния си рецептор, протича реакция или процес, който има ефект, специфичен само за тази двойка хормон-рецептор. Често пъти така се дава начало на поредица от биохимични реакции, като накрая се постига желания резултат.
Адреналин и норадреналин Адреналинът се отделя от сърцевината на надбъбречните жлези. Повишава глюкозата в кръвта по същия механизъм, както глюкогена, но влияе освен на разграждането на гликогена в черния дроб и на разграждането на гликогена в мускулите. Адреналинът, след постъпването му в кръвта много бързо се свързва с адреналиновите рецептори по повърхността на мастната клетка. Тези рецептори са два вида – алфа и бета. Половината от бета-рецепторите отговарят за пращането на мазнините от клетката в кръвния ток. Алфа-рецепторите имат друга роля – потискат пращането на мазнините от клетката в кръвния поток и изгарянето на мазнините . С неравномерното разположение на бета- и алфа-рецептори, може донякъде да се обясни неравномерното отслабване и натрупване на мазнини в тялото. Но алфа- и бета-рецептори има по всички адипоцити, така че рано или късно техните триглицериди ще бъдат изгорени. Адреналинът се повишава в организма след стрес, при усилена физическа дейност, когато трябва да се мобилизират тъканите за преодоляване на някакъв проблем.
Растежен хормон Растежният хормон стимулира синтеза на белтъци и намалява мастните депа. Той има сравнително бавен ефект върху разграждането на мазнините. Ефектът му, при който се освобождават мастни киселини от мастната тъкан започва приблизително два часа след активирането му. Храненето с храни, съдържащи въглехидрати, потискат неговата функция. При гладуване и липса на въглехидрати в храната нивото на хормона в кръвта се увеличава, в резултат на което започва получаване на енергия от мастните киселини. Тоест, отделянето на растежен хормон от хипофизата зависи много от нивото на кръвната захар. Ниското ниво на захар в кръвта води до рязко увеличение на растежният хормон – може да достигне два пъти повече от нормалните нива. Секретирането на растежен хормон си има свой ритъм – зависи от времето на хранене. По време на сън, след изчерпване на въглехидратите и падане нивото на глюкозата в кръвта се увеличава неговото ниво. Чрез консумирането на определени храни в определено време може да се регулира липолитичното действие на хормона, което пък води до изгаряне на повече излишни мазнини.
Инсулин Инсулинът е хормон, който се произвежда от задстомашната жлеза. Повечето хора го свързват с диабета (захарната болест) и са чували, че болните от диабет си инжектират инсулин, защото не го произвеждат. Каква е ролята на инсулина при затлъстяването? Инсулинът има анаболен ефект върху трите вида обмяна – белтъчна, въглехидратна и мастна. Тъканите и органите, които са чувствителни към концентрацията на инсулин са черният дроб, мастната тъкан и мускулите. Благодарение на инсулина става възможно и натрупването на мастна тъкан, или т.нар. липогенеза(синтез на мазнини). Как действа инсулинът? Ако не е имало прием на храна няколко часа – обикновено сутрин, нивото на инсулин в кръвта е много ниско. Въпреки че не сме се хранили скоро, кръвната захар е в нормални граници. Причината е в черния дроб, който произвежда глюкоза от депата си с гликоген – около 150-250 милиграма на минута за човек с нормално тегло. Ако не се вкара отвън глюкоза, за 24 часа ще бъдат произведени около 300 грама, което означава, че към края на втория ден гликогеновите депа ще са изчерпани. Тогава нивото на глюкозата(захарта)става ниско, а когато нивото на глюкозата в кръвта стане ниско, нивото на инсулина е също ниско и тогава той започва да насочва глюкозата към нечувствителните към инсулин тъкани и най-много нуждаещи се от нея – мозъка и нервите. Тъй като, единственното гориво (енергия) на мозъка и нервите е глюкозата. Малкото инсулин в кръвта не разрешава глюкозата да се ползва от мускулите и мастната тъкан. Липсата на енергия за инсулино-чувствителните органи и тъкани, благодарение на ниското ниво на инсулина, активира процеса липолиза (разграждането на мазнинте за енергия) и в кръвната плазма постъпват много свободни мастни киселини. Дневното количеството е около 150 гр, или 1360 калории, които почти осигуряват енергията за основната обмяна. Това е количеството, с което намалява теглото на мастната тъкан.
Нормалното количеството на глюкозата(захарта) в кръвта е от 3-5ммол/л.Глюкозата в кръвта в нормални количества се нарича нормогликемия. Глюкоза в кръвта под нормата хипогликемия, тя може да доведе до загуба на съзнание. Глюкоза в кръвта над нормата се нарича хипергликемия, при хипергликемия , тялото започва отделя глюкозата, чрез урината. Какво става при т.нар. нормално хранене (с превес на въглехидратните(богати на захар) храни)? При консумация на въглехидрати кръвта се насища с глюкоза. Явлението се нарича хипергликемия. Тя води до изливане в плазмата на инсулин, чието ниво драстично се покачва (хиперинсулинемия). Заради многото глюкоза и инсулин се случват следните неща: 1. Черният дроб поглъща глюкоза и си попълва гликогеновите депа. Част от глюкозата е транспортирана до мускулите и мастната тъкан, в които бива преработена като гликоген – в мускулите, и триглицериди – в мастната тъкан. Част от глюкозата се окислява. Превръщането на глюкозата в триглицериди в мастната тъкан е директния начин да се качат килограми. Той е по-слабо застъпен. Основният път, по който се увеличават мазнините е обиколен – глюкозата първо попада в черния дроб, където се преработва в триглицериди. Те се изливат в кръвта. Високото ниво на инсулина активира липопротеинлипазата, която включва триглицеридите в мастните клетки. Инсулинът действа по два начина, като и двата захранват мастните клетки с триглицериди. Най-напред той повишава концентрацията на глюкоза в мастните клетки и активира липогенезата (създаването на мазнини) и отделно от това, намалява концентрацията на ЦАМФ в клетката, заради което се подтиска липолизата (разграждането на мазнини). В интерес на отслабването чрез изгаряне на мазнини, нивата на инсулин в плазмата трябва да се поддържат ниски – това води не само до загуба на тегло, но и носи плюсове от здравословна гледна точка – отдалечава ни от опасна болест като диабета и намалява инсулиновата резистентност, която пък влече след себе си други здравни проблеми.
Глюкагон Мускулите и черния дроб имат постоянна нужда от глюкозни молекули. Глюкозата в клетките е свързана под формата на гликоген(хиляди глюкозни молекули свързани в гигантска молекула). Разграждането на гликогена е процес, който протича много бързо, както в мускулите, така и черния дроб. В регулацията на синтеза на гликоген участват 2 хормона: глюкагон и адреналин. Глюкагонът е метаболитен хормон, а адреналинът-стресов.Глюкагона се отделя от алфа-клетките на панкреаса. Активира ензима фосфорилаза, който катализира разграждането на гликогена в черния дроб. Отделя се глюкоза, която преминава в кръвта и количеството и се увеличава. Между храненията се разгражда чернодробен гликоген и се отделя глюкоза в кръвта. По време на хранене от приетите въглехидрати през чревната стена глюкозата преминава в кръвта. Кръвната глюкоза се използва от мозъчните клетки и нервните клетки, като основен източник на енергия. По време на физически натоварвания мускулните клетки използват кръвната глюкоза, като източник на енергия.
Кортизолът се отделя от кората на надбъбречните жлези. Отделянето му се активира при гладуване - предизвиква образуване на глюкоза от разграждането на белтъци в организма(мускулни, кръвни, чернодробни)
|